Аз виждам, че днес е особено тъжен погледа млад,
и особено тънки ръцете, колене обгърнали.
Но послушай: далече, далече, на езеро Чад,
броди изискан жираф.
И грациозна, и стройна снага му е дадена дивна,
украсена е с шарки вълшебни тази снага,
с които луната единствено е сравнима,
раздробена, люлееща се в езерната вода.
Като корабно цветно платно отдалече е сякаш,
и на радостен полет подобен е набегът плавен.
И аз знам, че прекрасна отгоре се вижда земята,
в пещерата от мрамор, когато се скрие на залез.
И аз приказки весели знам за далечни страни,
за девата черна, на вожда й млад за страстта,
но ти много дълго си вдъхвала тежки мъгли,
да вярваш във нищо не искаш, освен във дъжда.
И как за градини тропически да ти разкажа,
за стройните палми, за треви с немислим аромат.
Ти плачеш? Послушай... далече на езеро Чад
броди изискан жираф.
Сегодня, я вижу, особенно грустен твой взгляд,
И руки особенно тонки, колени обняв.
Послушай: далёко, далёко, на озере Чад
Изысканный бродит жираф.
Ему грациозная стройность и нега дана,
И шкуру его украшает волшебный узор,
С которым равняться осмелится только луна,
Дробясь и качаясь на влаге широких озер.
Вдали он подобен цветным парусам корабля,
И бег его плавен, как радостный птичий полет.
Я знаю, что много чудесного видит земля,
Когда на закате он прячется в мраморный грот.
Я знаю веселые сказки таинственных стран
Про черную деву, про страсть молодого вождя,
Но ты слишком долго вдыхала тяжелый туман,
Ты верить не хочешь во что-нибудь, кроме дождя.
И как я тебе расскажу про тропический сад,
Про стройные пальмы, про запах немыслимых трав…
Ты плачешь? Послушай… далёко, на озере Чад
Изысканный бродит жираф.