Да, аз зная, не сме с вас двойка,
аз дойдох от друга страна,
не искам китара спокойна,
а дивия глас на зурна.
Не по зали и по салони
с черни фракове облекла —
аз на дракони в стих говоря
и на облак и водопад.
Както жаден негър в пустиня
до вода ще се принизя,
а не като рицар в картина
да очаквам звездния знак.
Ще умра аз не във постеля,
не с нотариус, не със знахар,
а във дупка нейде уцелен,
неизвестен в шубрак бръшлян,
за да вляза не в рай отворен,
подреден от всички страни,
а там, где търговец, разбойник
и блудница креснат: стани!
Да, я знаю, я вам не пара,
Я пришел из иной страны,
И мне нравится не гитара,
А дикарский напев зурны.
Не по залам и по салонам
Темным платьям и пиджакам —
Я читаю стихи драконам,
Водопадам и облакам.
Я люблю — как араб в пустыне
Припадает к воде и пьет,
А не рыцарем на картине,
Что на звезды смотрит и ждет.
И умру я не на постели,
При нотариусе и враче,
А в какой-нибудь дикой щели,
Утонувшей в густом плюще,
Чтоб войти не во всем открытый,
Протестантский, прибранный рай,
А туда, где разбойник, мытарь
И блудница крикнут: вставай!