Николай Гумильов
Работник

Жарка пещ, духалото, тезгяхът…
Дребен, стар човек край тях стърчи.
И изглежда погледът му плах от
силно зачервените очи.

Вече спят другарите му. Не е
само той от сън оборен. Все
е зает куршума да излее,
който мойта смърт ще донесе.

Свърши и с отрудена усмивка
тръгва към дома. Блести луна.
Чака го под топлата завивка
сънена добрата му жена.

А куршумът негов ще просвири
над запенената Двина и —
майсторски отлят — ще ме подири,
и в гръдта ми ще се настани.

Аз ще рухна и ще се замятам.
Миналото в миг ще се яви.
И кръвта ще плисне по земята,
ще намокри прашните треви.

Ей така — на прага на Съдбата,
ще ми въздаде за всеки грях
Господ с пълна мяра — чрез ръката
на човека дребен, стар и плах.

Бойко Ламбовски

(Nikolay Gumilev`s site)