Аз знам, че на дърветата, а не на нас
величие на съвършен живот е дадено
и на земята ласкава, звездна сестра,
не на чужбина, на родината отдадена.
Дълбока есен в пустите поля,
медно-червени залези и изгреви
със кехлибарени окраски учат тях —
свободните, зелените народи.
Сред дъбовете има Моисеи,
Марии между палмите… Душите верни
един на друг си пращат ласкав зов,
с вода струяща в тъмнина безмерна.
И в дълбините земни, дълбаещи елмаз,
раздробващи гранита, извори ромолят,
и пеят, и крещят — за скършен бряст,
с листата си обгърнал сикимора.
О, ако можех да намеря аз страна,
където ни ще плача, ни ще пея,
във висините ще се вдигнат, знам,
неизчислимите хилядолетия.
Я знаю, что деревьям, а не нам,
Дано величье совершенной жизни,
На ласковой земле, сестре звездам,
Мы — на чужбине, а они — в отчизне.
Глубокой осенью в полях пустых
Закаты медно-красные, восходы
Янтарные окраске учат их, —
Свободные, зеленые народы.
Есть Моисеи посреди дубов,
Марии между пальм… Их души, верно
Друг другу посылают тихий зов
С водой, струящейся во тьме безмерной.
И в глубине земли, точа алмаз,
Дробя гранит, ключи лепечут скоро,
Ключи поют, кричат — где сломан вяз,
Где листьями оделась сикомора.
О, если бы и мне найти страну,
В которой мог не плакать и не петь я,
Безмолвно поднимаясь в вышину
Неисчислимые тысячелетья!