Светли, млади мои братя,
в най-възторжени мечти,
аз приемам ви в обятия
мойте сини висоти.
Сенки, кръст и глина
крие мътната мъгла
Властно и неотменимо
пак над тях е Светлина.
Пръстени разкошни бягат
във лазурна висота
Знак за срещи слагат:
Вечната, бленувана мечта!
Горещо е сърцето на поета,
Блести, звъни като метал…
Душа без светлина е клета
и клетник е живелият в печал.
Юные, светлые братья
Силы, восторга, мечты,
Вам раскрываю объятья,
Сын голубой высоты.
Тени, кресты и могилы
Скрылись в загадочной мгле,
Свет воскресающей силы
Властно царит на земле.
Кольца роскошные мчатся,
Ярок восторг высоты;
Будем мы вечно встречаться
В вечном блаженстве мечты.
Жаркое сердце поэта
Блещет, как звонкая сталь.
Горе, не знающим света!
Горе, обнявшим печаль!