Вие млади и светли братя
на сила, възторг и мечта,
за вас аз разтварям обятия,
син на синята висота.
Кръстове, сенки, могили
се скриха в потайна мъгла.
Светлина с възкресяваща сила
властва над тази земя.
Носят се обръчи дивни.
Светъл възторг. Висота.
Там ще се срещаме винаги -
в блажената вечна мечта.
Горещото сърце на поета
блести като звънък метал.
Светлина непозналият клет е!
И клет, който в скръб е живял!
Юные, светлые братья
Силы, восторга, мечты,
Вам раскрываю объятья,
Сын голубой высоты.
Тени, кресты и могилы
Скрылись в загадочной мгле,
Свет воскресающей силы
Властно царит на земле.
Кольца роскошные мчатся,
Ярок восторг высоты;
Будем мы вечно встречаться
В вечном блаженстве мечты.
Жаркое сердце поэта
Блещет, как звонкая сталь.
Горе, не знающим света!
Горе, обнявшим печаль!