Николай Гумильов
Персей. Скулптурата на Канова

Отдавна го обичат музите,
той млад е, светъл и герой.
Главата вдигна на Медузата
с ръка желязна, бърза в бой.

И няма да съзре той — вечно
в душата с буря — що мълчи,
как хубави са и човечни,
преди тъй страшните очи,

чертите, дето милост молеха —
над тях сега покой сияй…
— Пред детското му своеволие
прегради няма, няма край.

Да, гола чака Андромеда,
пред нея драконът е свит,
напред, напред лети победата,
с крилата негови лети.

Божидар Божилов
(Nikolay Gumilev`s site)

Николай Гумилёв
Персей. Скульптура Кановы

Его издавна любят музы,
Он юный, светлый, он герой,
Он поднял голову Медузы
Стальной, стремительной рукой.

И не увидит он, конечно,
Он, в чьей душе всегда гроза,
Как хороши, как человечны
Когда-то страшные глаза,

Черты измученного болью,
Теперь прекрасного лица…
— Мальчишескому своеволью
Нет ни преграды, ни конца.

Вон ждет нагая Андромеда,
Пред ней свивается дракон,
Туда, туда, за ним победа
Летит, крылатая, как он.

Стихотворение Николая Гумилёва «Персей. Скульптура Кановы» на болгарском.
(Nikolay Gumilev in bulgarian).

In other languages

All translations of this poem →