На далечната звезда Венера
Слънцето пламти по-златисто,
на Венера, ах, на Венера,
дървета растат синелисти.
Навсякъде текат водите волни,
реки, гейзери, водопади
пеят по пладне песен свободна,
нощем светят като лампади.
На Венера, ах, на Венера,
няма думи обидни и властни.
И на ангелите на Венера
езикът е само от гласни.
Ако кажат еа и аи,
Това е радостно обещание.
Уо, ао — за рая древен
това са златните блянове.
На Венера, ах, на Венера,
не познават смъртта задушна,
а умрелите на Венера
се превръщат в пара въздушна.
И блуждают златните димове
в сините обители нощни
или като радостни пилигрими
навестяват живите още.
На далекой звезде Венере
Солнце пламенней и золотистей,
На Венере, ах, на Венере
У деревьев синие листья.
Всюду вольные звонкие воды,
Реки, гейзеры, водопады
Распевают в полдень песнь свободы,
Ночью пламенеют, как лампады.
На Венере, ах, на Венере
Нету слов обидных или властных,
Говорят ангелы на Венере
Языком из одних только гласных.
Если скажут «еа» и «аи» —
Это радостное обещанье,
«Уо», «ао» — о древнем рае
Золотое воспоминанье.
На Венере, ах, на Венере
Нету смерти терпкой и душной,
Если умирают на Венере —
Превращаются в пар воздушный.
И блуждают золотые дымы
В синих, синих вечерних кущах,
Иль, как радостные пилигримы,
Навещают еще живущих.