Зад къща изоставена и бедна,
Останки от ограда де чернеят,
Стар гарван развълнувано беседвал
С окъсан просяк за съновидения.
И този път бил силно разтревожен —
С треперещ глас на просяка хортувал —
На кулата сред руините снощи,
Как сънища небивали сънувал —
Във полет смел по въздуха се носел,
Забравил за тъги и за неволи.
Принц бил в съня окаяният просяк,
А сам той — лебед бял и волен…
В безсилие беднякът тихо хлипал…
Нощ тежка от небето се откъснала…
Минаващата покрай тях старица
Набързо плахо се прекръстила…
За покинутым, бедным жилищем,
Где чернеют остатки забора,
Старый ворон с оборванным нищим
О восторгах вели разговоры.
Старый ворон в тревоге всегдашней
Говорил, трепеща от волненья,
Что ему на развалинах башни
Небывалые снились виденья.
Что в полете воздушном и смелом
Он не помнил тоски их жилища
И был лебедем нежным и белым,
Принцем был отвратительный нищий.
Нищий плакал бессильно и глухо,
Ночь тяжелая с неба спустилась,
Проходившая мимо старуха
Учащенно и робко крестилась.