Николай Гумильов
Мужик

Край пущинаци блатисти,
скрити без просвет и път,
в разни бърлоги нечисти
странни му жици седят.

Тръгне такъв да заскита
право през степния влек.
И му приказват в ушите
Стрибог, и Велес, и Щек.

Без ни веднъж да се спъне —
по печенежки следи,
гази сред гнилоч и тръне.
А от реките смърди…

Ето го — иде с торбата,
нещо напява под нос,
И си върви през гората
като разсвирил се кос.

В пътя му — чудни завои —
път на светец или звяр,
пълен с ужасни побои
в кръчми, дошли от кошмар.

В Петербург същата скица
влиза — о, Господи — гнус!
Грабва самата царица
на необятната Рус

с детска усмивка и дръзка
реч, с хулиганство и лъст.
Клати отпреде си лъскав,
златен и пагубен кръст.

Как не потънаха, Боже,
църквите в тъмната пръст?
Как по кубетата можем
още да гледаме кръст?

Изстрели, крясъци, шайки…
Всичко е в кръв и лъжа.
Като лъвица над малки
гордият град заръмжа:

„Е, православни, ломете
моята сила без страх.
Нека хвърчи с ветровете
изпепеленият прах.

С много мужици такива
пълен е този народ.
Чувам как страшно се слива
техният радостен ход.“

____
Мужик — Стихотворението е пряк намек за прочутия Григорий Распутин.

Бойко Ламбовски
(Nikolay Gumilev`s site)

Николай Гумилёв
Мужик

В чащах, в болотах огромных,
У оловянной реки,
В срубах мохнатых и темных
Странные есть мужики.

Выйдет такой в бездорожье,
Где разбежался ковыль,
Слушает крики Стрибожьи,
Чуя старинную быль.

С остановившимся взглядом
Здесь проходил печенег…
Сыростью пахнет и гадом
Возле мелеющих рек.

Вот уже он и с котомкой,
Путь оглашая лесной
Песней протяжной, негромкой,
Но озорной, озорной.

Путь этот — светы и мраки,
Посвист, разбойный в полях,
Ссоры, кровавые драки
В страшных, как сны, кабаках.

В гордую нашу столицу
Входит он — Боже, спаси! —
Обворожает царицу
Необозримой Руси

Взглядом, улыбкою детской,
Речью такой озорной, —
И на груди молодецкой
Крест просиял золотой.

Как не погнулись — о, горе! —
Как не покинули мест
Крест на Казанском соборе
И на Исакии крест?

Над потрясенной столицей
Выстрелы, крики, набат;
Город ощерился львицей,
Обороняющей львят.

— «Что ж, православные, жгите
Труп мой на темном мосту,
Пепел по ветру пустите…
Кто защитит сироту?

В диком краю и убогом
Много таких мужиков.
Слышен по вашим дорогам
Радостный гул их шагов».

Стихотворение Николая Гумилёва «Мужик» на болгарском.
(Nikolay Gumilev in bulgarian).