Михаил Исаковски
Врагът подпали родна къща...

Врагът подпали родна къща,
семейството изби без жал.
Къде войникът днес се връща
със своята безкрай печал?

Върви войникът, мъка сбира
от кръстопът на кръстопът
и в ширното поле съзира
с трева покрит гробовен кът.

Стои войникът — с буца тежка
пред гърлото. Вилнее дъжд.
Той казва: „Ти, Прасковя, срещай
героя — своя чакан мъж.

Готви за гостите трапеза,
широка маса в ден красив —
ний празнично да отбележим,
че се завърнах здрав и жив...”

Не срещна радостни привети,
ни родни погледи добри;
и само топъл вятър летен
над гроба люшкаше треви.

Въздъхна, ремъка оправи,
разтвори походен мешок,
бутилка с люта скръб постави
на сивия надгробен блок.

„Прасковя, миличка, прощавай
и не съди запоя мой:
дойдох да пием там за здраве,
а пия тук за упокой.

Другари спомени ще викат,
над нас вовек ще тегне жал...”
От медно канче пи войникът
вино, допълнено с печал.

Той пи — войникът от народа
в сърцето с болка, морен, тих:
„Към теб години четри ходих
и три държави покорих...”

Опива се, сълзица рони,
надеждите неизживял,
а край войнишките пагони —
за Будапеща взет медал.

Красимир Георгиев

Михаил Исаковский
Враги сожгли родную хату...

Враги сожгли родную хату,
Сгубили всю его семью.
Куда ж теперь идти солдату,
Кому нести печаль свою?

Пошел солдат в глубоком горе
На перекресток двух дорог,
Нашел солдат в широком поле
Травой заросший бугорок.

Стоит солдат — и словно комья
Застряли в горле у него.
Сказал солдат: «Встречай, Прасковья,
Героя — мужа своего.

Готовь для гостя угощенье,
Накрой в избе широкий стол, —
Свой день, свой праздник возвращенья
К тебе я праздновать пришел...»

Никто солдату не ответил,
Никто его не повстречал,
И только теплый летний ветер
Траву могильную качал.

Вздохнул солдат, ремень поправил,
Раскрыл мешок походный свой,
Бутылку горькую поставил
На серый камень гробовой.

«Не осуждай меня, Прасковья,
Что я пришел к тебе такой:
Хотел я выпить за здоровье,
А должен пить за упокой.

Сойдутся вновь друзья, подружки,
Но не сойтись вовеки нам...»
И пил солдат из медной кружки
Вино с печалью пополам.

Он пил - солдат, слуга народа,
И с болью в сердце говорил:
«Я шел к тебе четыре года,
Я три державы покорил...»

Хмелел солдат, слеза катилась,
Слеза несбывшихся надежд,
И на груди его светилась
Медаль за город Будапешт.

Перевод стихотворения Михаила Исаковского «Враги сожгли родную хату...» на болгарский.
>