Тази среща не беше възпята
и без песен стаи се тъга.
А настъпи прохладното лято,
сякаш нов живот почна сега.
И небесният свод като камък
е рязяждан от пламък горещ,
а за мен по-насъщна от хляба
е за него едничката вест.
Ти, с росата поръсил тревите,
и душата ми с вест съживи —
не за страсти, не за игрите,
за велика любов ме зови.
Эта встреча никем не воспета,
И без песен печаль улеглась.
Наступило прохладное лето,
Словно новая жизнь началась.
Сводом каменным кажется небо,
Уязвленное желтым огнем,
И нужнее насущного хлеба
Мне единое слово о нем.
Ты, росой окропляющий травы,
Вестью душу мою оживи,
Не для страсти, не для забавы,
Для великой земной любви.