«Ти си ехо от песен хвалебна / в мойта черна и дива съдба. / О, Кармен, колко тъжно, вълшебно, / в моя сън появи се сега. Трепет пролетен, шепот и ромол / в непробудния,...»
«Като химн, отзвучал в дни красиви, / моя дял — чер и глух — обнови… / О, Кармен, как е тъжно и дивно, / че в съня ми днес пак се яви. Този глас, този шум, туй веселие, / ...»
«В стърнището сами вървим / с теб, мой другарю скромен. / С души — една във друга — бдим / под купола огромен. Ден есенен е… Тих… Но пак / там гарван, след редица / ...»
«Реката се разстла. Тече и тъжно мие / порутения бряг. / В степта, зад сипеите, в дълъг ред се вият / купите и скърбят. О, моя Рус! Жена! До болка вече / е ясен този път ...»