Ще дойде час и няма тук да бъда,
ще минат дните бързо, начаса.
Пак слънцето в нощта лъчи ще пъди,
треви ще пламват в утринна роса.
И хората, като звезди несметни,
нов подвиг тук за мене ще родят.
А песничката, писана от мене,
ще блесне им като искра в труда.
Настанет час, когда меня не станет,
Помчатся дни без удержу, как все.
Все то же солнце в ночь лучами грянет
И травы вспыхнут в утренней росе.
И человек, бесчисленный, как звезды,
Свой новый подвиг для меня начнет.
Но песенка, которую я создал,
В его трудах хоть искрою блеснет.
«Ти всичко кратко, всичко тленно / погреба и спои с пръстта. / И като младенец, Равена, / спиш в дланите на вечността. През римските врати днес робите / мозайка не пр...»
«Тук все по здрач над ресторантите / се свлича задух гъст и сух, / в бълвоч пиянски шляпат крантите, / и стене пролетният дух… А там далеч, в мизерни улички, / сред п...»
«Утро мъгливо е, утро сребристо, / тъжни са нивите, сняг обладава ги, / време отминало спомняш си, мисли / виждат лицата, отдавна забравени. Спомняш си страстните ду...»
«Чакай, ще се върна аз, / само чакай ти! / Чакай, дъжд ли в тъжен час / вънка заплющи, / чакай, студ ли свий свиреп, / чакай в летен ден, / чакай и когато с теб / друг не ...»