Ще дойде час и няма тук да бъда,
ще минат дните бързо, начаса.
Пак слънцето в нощта лъчи ще пъди,
треви ще пламват в утринна роса.
И хората, като звезди несметни,
нов подвиг тук за мене ще родят.
А песничката, писана от мене,
ще блесне им като искра в труда.
Настанет час, когда меня не станет,
Помчатся дни без удержу, как все.
Все то же солнце в ночь лучами грянет
И травы вспыхнут в утренней росе.
И человек, бесчисленный, как звезды,
Свой новый подвиг для меня начнет.
Но песенка, которую я создал,
В его трудах хоть искрою блеснет.
«Който кула въздига си, няма / да довърши, а в някакъв миг / ще политне в световната яма / с ужасяващ и яростен вик. Разрушителят ще се окаже / под това, дето сам е ру...»
«Край пущинаци блатисти, / скрити без просвет и път, / в разни бърлоги нечисти / странни му жици седят. Тръгне такъв да заскита / право през степния влек. / И му при...»
«Врагът подпали родна къща, / семейството изби без жал. / Къде войникът днес се връща / със своята безкрай печал? Върви войникът, мъка сбира / от кръстопът на кръст...»