Повтарят: «Всички средства са добри,
за да спасиш от напаст, злобни страсти
частица от душата си дори...»
Кой казва, че деля се аз на части?
И как да скрия — наполвина — страст,
така че да остане страст нататък!
Как за народа си да давам част
подкрепа, щом животът тъй е кратък?
Не, в болка цялата душа боли,
а в радостта изцяло пламенее.
Да се разкрие тя не се бои
и свободата
въздух е за нея.
Обичам, искам, вярвам и ценя.
Махнете туй съчувствие ужасно.
Аз даже свойта гибел няма да сменя
за принудителното ваше щастие...
Друзья твердят: «Все средства хороши,
чтобы спасти от злобы и напасти
хоть часть Трагедии,
хоть часть души...»
А кто сказал, что я делюсь на части?
И как мне скрыть — наполовину — страсть,
чтоб страстью быть она не перестала?
Как мне отдать на зов народа часть,
когда и жизни слишком мало?
Нет, если боль, то вся душа болит,
а радость — вся пред всеми пламенеет.
И ей не страх открытой быть велит —
ее свобода,
та, что всех сильнее.
Я так хочу, так верю, так люблю.
Не смейте проявлять ко мне участья.
Я даже гибели своей не уступлю
за ваше принудительное счастье...