Ронят лист тополите — нали
е това житейска неизбежност...
Не жали листата, не жали,
а жали за мойта обич нежна!
Нека голи дървесата спят,
не кълни виелици и вятър!
Нямаме вина на този свят,
че отлитат от дърво листата!
Улетели листья с тополей —
Повторилась в мире неизбежность...
Не жалей ты листья, не жалей,
А жалей любовь мою и нежность!
Пусть деревья голые стоят,
Не кляни ты шумные метели!
Разве в этом кто-то виноват,
Что с деревьев листья улетели?