Аз имам силуета твой
с печален цвят, но мил е той;
пред мойта гръд увиснал знак,
като сърцето тъне в мрак.
В очите без живот и плам,
но вечно близо той е там;
той сянка твоя е, но аз
обичам сянката в захлас.
Есть у меня твой силуэт,
Мне мил его печальный цвет;
Висит он на груди моей,
И мрачен он, как сердце в ней.
В глазах нет жизни и огня,
Зато он вечно близ меня;
Он тень твоя, но я люблю,
Как тень блаженства, тень твою.