«Well, I know — in a stone house / I'm talked about, judged and fixed... / They intend my soul ardent / Thus to hold in their captive. / For the righteous suffering, / For my friends unsigned in some laws, / They'll award me the rust window / And a guard against the door.»
«Зная, зная — в сграда каменна / съдят, разпити редят / за душата моя пламенна, / искат да я въдворят. / За правдива чест изстрадана, / за другарски поглед мой / те р»
«Here's the ash is so hot in kind, / It will burn hard — breathe, touch, remember... / Don't cry while stepping over it and hide / Your tears, before future ash don't tremble...»
«Отдавнашната пепел в жар жежи, / изгаря — допир, / дъх / и памет светла... / Но ти, вървящ по нея, не тъжи, / пред пепелта на»