Anna Akhmatova
- Lot`s Wife, by Stanley Kunitz and Max Hayward
- Lot’s Wife, by A. Z. Foreman
- Lot’s Wife, by Paul Schmidt
«Ще дойде час и няма тук да бъда, / ще минат дните бързо, начаса. / Пак слънцето в нощта лъчи ще пъди, / треви ще пламват в утринна роса. И хората, като звезди несметни,»
«Водата женствена обичам / и огън, юношески жив, / скалите с нрава им себичен, / тревата с нежния й взрив. Разгула на пространства, мрачен, / на звезден рой - тържест»
«Thought, yet more thought! Poor artist of the word, / thought’s priest! For you there can be no forgetting; / it’s all here, here are people and the world / and death and life and truth without a veil. / Ah! Chisel, cello, brush, happy the man / drawn to you by his senses, going no fur...»
«No, I’m not Byron, I’m unknown; / I am, like him, a chosen one, / an exile hounded by this world — / only I bear a Russian soul. / An early start, an early end — / little indeed will I complete; / within my heart, as in a sea, / lie shattered hopes — a sunken load. / Grim ...»