Exegi monumentum1
Въздигнах си аз паметник неръкотворен,
и за народа той навеки ще е скъп,
и по-висок е днес ликът му непокорен
от Александровия стълб2.
Не, няма да умра! Със свойта свята лира
ще надживее, знам, духът праха ми клет —
и славен ще съм аз, дордето във Всемира
е жив поне един поет.
Русия, цялата, за мен ще разговаря,
и ще ме назоват на своя жив език
славянинът ведно с финландеца, чергаря —
тунгуз и степния калмик.
И на народа си ще вляза аз в душата,
защото доброта събуждах с моя стих
и в този век жесток възславих свободата,
и падналия подкрепих.
О, Музо, следвай ти съдбата си послушно,
не чакай почести, обидите презри,
хвалби и клевети приемай равнодушно,
и със глупака не спори.
___
1. Въздигнах си аз паметник (лат.).
2. Александровия стълб — паметник на Александър I в Петербург.
Exegi monumentum
Я памятник себе воздвиг нерукотворный,
К нему не зарастет народная тропа,
Вознесся выше он главою непокорной
Александрийского столпа.
Нет, весь я не умру — душа в заветной лире
Мой прах переживет и тленья убежит —
И славен буду я, доколь в подлунном мире
Жив будет хоть один пиит.
Слух обо мне пройдет по всей Руси великой,
И назовет меня всяк сущий в ней язык,
И гордый внук славян, и финн, и ныне дикой
Тунгус, и друг степей калмык.
И долго буду тем любезен я народу,
Что чувства добрые я лирой пробуждал,
Что в мой жестокий век восславил я Свободу
И милость к падшим призывал.
Веленью божию, о муза, будь послушна,
Обиды не страшась, не требуя венца,
Хвалу и клевету приемли равнодушно
И не оспаривай глупца.