Александър Блок
Реката се разстла...

Реката се разстла. Тече и тъжно мие
порутения бряг.
В степта, зад сипеите, в дълъг ред се вият
купите и скърбят.

О, моя Рус! Жена! До болка вече
е ясен този път —
път на татарски древен гняв, обречено
вбит в нашта гръд.

Път в степите ти, в мъката безкрайна,
Рус — в твойта мъка път.
Ала мъглите, пълни с мрак и тайни,
не ще ни спрат!

Щом стигнем, пак ще озарим с огньове
нощта далеч.
И в дим ще срещне знамето сурово
стоманен хански меч…

Все бой!… Ни мир, ни отдих сме отпили
сред кръв и прах.
Лети, лети там бойната кобила —
кобилата без страх…

Край няма. Мяркат се зли версти, бродове…
Спри вече! Спри!
Кръжат зловещи облаци под свода,
в кръв залезът гори!

В кръв — залезът!… Сърцето — в кръв обилна…
Плачи, сърце, плачи!
Умора няма!… Степната кобила
в галоп лети!

Димитър Горсов

Александр Блок
На поле Куликовом 🔈

Река раскинулась. Течет, грустит лениво
        И моет берега.
Над скудной глиной желтого обрыва
        В степи грустят стога.

О, Русь моя! Жена моя! До боли
        Нам ясен долгий путь!
Наш путь — стрелой татарской древней воли
        Пронзил нам грудь.

Наш путь — степной, наш путь — в тоске безбрежной —
        В твоей тоске, о, Русь!
И даже мглы — ночной и зарубежной —
        Я не боюсь.

Пусть ночь. Домчимся. Озарим кострами
        Степную даль.
В степном дыму блеснет святое знамя
        И ханской сабли сталь...

И вечный бой! Покой нам только снится
        Сквозь кровь и пыль...
Летит, летит степная кобылица
        И мнет ковыль...

И нет конца! Мелькают версты, кручи...
        Останови!
Идут, идут испуганные тучи,
        Закат в крови!

Закат в крови! Из сердца кровь струится!
        Плачь, сердце, плачь...
Покоя нет! Степная кобылица
        Несется вскачь!

  • Alexander Blok, 1920
  • Alisa Koonen
Стихотворение Александра Блока «На поле Куликовом» на болгарском.
(Alexander Blok in bulgarian).