Евгений Баратынский
О, пролет, пролет! Въздух чист!..

О, пролет, пролет! Въздух чист!
        Небе като на длан!
Лазурът жив блести лъчист
        в очите ми събран.

О, пролет, пролет! Висини
        поят ветрец крилат,
гальовни слънчеви лъчи
        край облаци летят!

Шуми поток! Блести поток!
        От хребета иззет,
с гръмовен тържествуващ скок
        реката носи лед!

Напъпват дървесата пак,
        а стар в гората лист
като преди под моя крак
        е шумен, с мирис чист.

Под слънцето с възторг се рей
        и в ярка висота
незрима чучулига пей
        зрим химн на пролетта.

В душата ми какво трепти?
        С потока е поток
и птичка с птичката! Шурти,
        лети над свят широк!

Защо ли радват я заря
        и слънце в пролетта!
Дали стихийна дъщеря
        на вихрен пир е тя?

Щастлив е, който пие там
        забрава в този час,
далечно чудо идва, знам,
        и се заселва в нас!

Красимир Георгиев
(stihi.ru)

Евгений Баратынский
Весна, весна! как воздух чист!

Весна, весна! как воздух чист!
        Как ясен небосклон!
Своей лазурию живой
        Слепит мне очи он.

Весна, весна! как высоко
        На крыльях ветерка,
Ласкаясь к солнечным лучам,
        Летают облака!

Шумят ручьи! блестят ручьи!
        Взревев, река несёт
На торжествующем хребте
        Поднятый ею лёд!

Ещё древа обнажены,
        Но в роще ветхий лист,
Как прежде, под моей ногой
        И шумен и душист.

Под солнце самое взвился
        И в яркой вышине
Незримый жавронок поёт
        Заздравный гимн весне.

Что с нею, что с моей душой?
        С ручьём она ручей
И с птичкой птичка! с ним журчит,
        Летает в небе с ней!

Зачем так радует её
        И солнце, и весна!
Ликует ли, как дочь стихий,
        На пире их она?

Что нужды! счастлив, кто на нём
        Забвенье мысли пьёт,
Кого далёко от неё
        Он, дивный, унесёт!

Стихотворение Евгения Баратынского «Весна, весна! как воздух чист!» на болгарском.
(Yevgeny Baratynsky in bulgarian).