О, пролет, пролет! Въздух чист!
Небе като на длан!
Лазурът жив блести лъчист
в очите ми събран.
О, пролет, пролет! Висини
поят ветрец крилат,
гальовни слънчеви лъчи
край облаци летят!
Шуми поток! Блести поток!
От хребета иззет,
с гръмовен тържествуващ скок
реката носи лед!
Напъпват дървесата пак,
а стар в гората лист
като преди под моя крак
е шумен, с мирис чист.
Под слънцето с възторг се рей
и в ярка висота
незрима чучулига пей
зрим химн на пролетта.
В душата ми какво трепти?
С потока е поток
и птичка с птичката! Шурти,
лети над свят широк!
Защо ли радват я заря
и слънце в пролетта!
Дали стихийна дъщеря
на вихрен пир е тя?
Щастлив е, който пие там
забрава в този час,
далечно чудо идва, знам,
и се заселва в нас!
Весна, весна! как воздух чист!
Как ясен небосклон!
Своей лазурию живой
Слепит мне очи он.
Весна, весна! как высоко
На крыльях ветерка,
Ласкаясь к солнечным лучам,
Летают облака!
Шумят ручьи! блестят ручьи!
Взревев, река несёт
На торжествующем хребте
Поднятый ею лёд!
Ещё древа обнажены,
Но в роще ветхий лист,
Как прежде, под моей ногой
И шумен и душист.
Под солнце самое взвился
И в яркой вышине
Незримый жавронок поёт
Заздравный гимн весне.
Что с нею, что с моей душой?
С ручьём она ручей
И с птичкой птичка! с ним журчит,
Летает в небе с ней!
Зачем так радует её
И солнце, и весна!
Ликует ли, как дочь стихий,
На пире их она?
Что нужды! счастлив, кто на нём
Забвенье мысли пьёт,
Кого далёко от неё
Он, дивный, унесёт!