Без отдих сме дни и години,
години и дни в жар поне.
В небето се вглеждаме синьо,
обичаме... Често ли? Не!
И толкоз. Но горе далеко
блещука божествен елей,
а някакво пламъче леко
в душите безименно грей.
Без отдыха дни и недели,
Недели и дни без труда.
На синее небо глядели,
Влюблялись... И то не всегда.
И только. Но брезжил над нами
Какой-то божественный свет,
Какое-то легкое пламя,
Которому имени нет.
«Чакай, ще се върна аз, / само чакай ти! / Чакай, дъжд ли в тъжен час / вънка заплющи, / чакай, студ ли свий свиреп, / чакай в летен ден, / чакай и когато с теб / друг не ...»
«Чакай, ще се върна пак. / Чакай своя мъж, / чакай ме в тъга и в мрак / с жълт проливен дъжд, / чакай в бурни снегове, / чакай в пек и зной, / друг дори да не зове / спом...»
«Аз влизам в мрака на храма, / да извърша тих ритуал. / Очаквам Прекрасна Дама / край алени свещи трептя. Под стройна колона застанал, / изтръпвам от звук на врата. ...»
«От земни страсти покорени, / аз знам, от тъмнина към ден / веднъж ще викне ангел черен, / че няма кой да е спасен. Ала, смирен и простодушен, / прекрасен, като блага в»