Без отдих сме дни и години,
години и дни в жар поне.
В небето се вглеждаме синьо,
обичаме... Често ли? Не!
И толкоз. Но горе далеко
блещука божествен елей,
а някакво пламъче леко
в душите безименно грей.
Без отдыха дни и недели,
Недели и дни без труда.
На синее небо глядели,
Влюблялись... И то не всегда.
И только. Но брезжил над нами
Какой-то божественный свет,
Какое-то легкое пламя,
Которому имени нет.
«Позеленели в остроумие / и изнемогващи от радост, / те крачат. / Помежду им — мумия, / красива мумия и млада.»
«Животи има два. / Единият е светъл като слънце: / в очите му – небесен ясен ден, / в сиянието – свята мисъл, чувство, / а в живата му сила тъй разкошно / се лее реч св...»
«Зад река, в планина / зеленей горски лик, / под върха до река / има малък чифлик. Славей в светла гора / гръмко песнички пей, / а вдовичка добра / сред чифлика живе...»
«Скъпа, да поседнем близко, / да се гледаме в очите. / В кроткия ти поглед искам / да дочуя чувства скрити. Тази есенна позлата, / този кичур бял в косите — / е спасе...»