Без отдих сме дни и години,
години и дни в жар поне.
В небето се вглеждаме синьо,
обичаме... Често ли? Не!
И толкоз. Но горе далеко
блещука божествен елей,
а някакво пламъче леко
в душите безименно грей.
Без отдыха дни и недели,
Недели и дни без труда.
На синее небо глядели,
Влюблялись... И то не всегда.
И только. Но брезжил над нами
Какой-то божественный свет,
Какое-то легкое пламя,
Которому имени нет.
«Който кула въздига си, няма / да довърши, а в някакъв миг / ще политне в световната яма / с ужасяващ и яростен вик. Разрушителят ще се окаже / под това, дето сам е ру...»
«Край пущинаци блатисти, / скрити без просвет и път, / в разни бърлоги нечисти / странни му жици седят. Тръгне такъв да заскита / право през степния влек. / И му при...»
«Врагът подпали родна къща, / семейството изби без жал. / Къде войникът днес се връща / със своята безкрай печал? Върви войникът, мъка сбира / от кръстопът на кръст...»