Без отдих сме дни и години,
години и дни в жар поне.
В небето се вглеждаме синьо,
обичаме... Често ли? Не!
И толкоз. Но горе далеко
блещука божествен елей,
а някакво пламъче леко
в душите безименно грей.
Без отдыха дни и недели,
Недели и дни без труда.
На синее небо глядели,
Влюблялись... И то не всегда.
И только. Но брезжил над нами
Какой-то божественный свет,
Какое-то легкое пламя,
Которому имени нет.
«Ти всичко кратко, всичко тленно / погреба и спои с пръстта. / И като младенец, Равена, / спиш в дланите на вечността. През римските врати днес робите / мозайка не пр...»
«Тук все по здрач над ресторантите / се свлича задух гъст и сух, / в бълвоч пиянски шляпат крантите, / и стене пролетният дух… А там далеч, в мизерни улички, / сред п...»
«Утро мъгливо е, утро сребристо, / тъжни са нивите, сняг обладава ги, / време отминало спомняш си, мисли / виждат лицата, отдавна забравени. Спомняш си страстните ду...»