Безспорно, има шантави слова,
това не е безсмислен слух зловреден.
Усещам студ и движа се едва,
щом чуя думата „последен”.
Последен час. Какъв огромен парк!
Последна вечер. О, как жар се рони!
Тополите са шумолящ кошмар
с прозрачно-черните си клони...
Есть, несомненно, странные слова,
Не измышленья это и не бредни.
Мне делается холодно, едва
Услышу слово я „Последний”.
Последний час. Какой огромный сад!
Последний вечер. О, какое пламя!
Как тополя зловеще шелестят
Прозрачно-черными ветвями...
«Който кула въздига си, няма / да довърши, а в някакъв миг / ще политне в световната яма / с ужасяващ и яростен вик. Разрушителят ще се окаже / под това, дето сам е ру...»
«Край пущинаци блатисти, / скрити без просвет и път, / в разни бърлоги нечисти / странни му жици седят. Тръгне такъв да заскита / право през степния влек. / И му при...»
«Врагът подпали родна къща, / семейството изби без жал. / Къде войникът днес се връща / със своята безкрай печал? Върви войникът, мъка сбира / от кръстопът на кръст...»
«Бяла нощ е. Месец красен / пак изплува в синева. / Броди призрачно-прекрасен, / отразява се в Нева. Сбъдване на мисли скрити / мержелее в сън и в блян. / Вие ли добро»