Безспорно, има шантави слова,
това не е безсмислен слух зловреден.
Усещам студ и движа се едва,
щом чуя думата „последен”.
Последен час. Какъв огромен парк!
Последна вечер. О, как жар се рони!
Тополите са шумолящ кошмар
с прозрачно-черните си клони...
Есть, несомненно, странные слова,
Не измышленья это и не бредни.
Мне делается холодно, едва
Услышу слово я „Последний”.
Последний час. Какой огромный сад!
Последний вечер. О, какое пламя!
Как тополя зловеще шелестят
Прозрачно-черными ветвями...
«Поруменяла и незвана, / дойде, погледна, отлетя. / И като ябълка уханна / душата свита разцъфтя. Опадват във червено-бяло / като вечерен сняг листа. / И пазя с длан »
«Ще дойде час и няма тук да бъда, / ще минат дните бързо, начаса. / Пак слънцето в нощта лъчи ще пъди, / треви ще пламват в утринна роса. И хората, като звезди несметни,»
«Водата женствена обичам / и огън, юношески жив, / скалите с нрава им себичен, / тревата с нежния й взрив. Разгула на пространства, мрачен, / на звезден рой — тържес»
«Зная, зная — в сграда каменна / съдят, разпити редят / за душата моя пламенна, / искат да я въдворят. / За правдива чест изстрадана, / за другарски поглед мой / те р»