Безспорно, има шантави слова,
това не е безсмислен слух зловреден.
Усещам студ и движа се едва,
щом чуя думата „последен”.
Последен час. Какъв огромен парк!
Последна вечер. О, как жар се рони!
Тополите са шумолящ кошмар
с прозрачно-черните си клони...
Есть, несомненно, странные слова,
Не измышленья это и не бредни.
Мне делается холодно, едва
Услышу слово я „Последний”.
Последний час. Какой огромный сад!
Последний вечер. О, какое пламя!
Как тополя зловеще шелестят
Прозрачно-черными ветвями...
«Не е време за песен, за нежни певци! / Днес, поете, са нужни сурови бойци. / Род човешки на две раздели се. / Тук борба закипя – в строй край тъмна межда / който чувст...»
«Слънце — едно, а обхожда навред градове. / Слънце — мое. Не ще те вземе никой от мен. Ни за час, ни за лъч, ни за поглед. — Няма да те дам! / Нека гинат градове в непро...»
«Не вятърът брули гората, / не хълмът златей с листопад. / От шатра далеч в глъбината / звездите на псалми струят. Аз виждам — наметната в синьо, / на облаци леко ст...»
«Сияйна нощ. В градината луна. Лежаха / в краката ни студените лъчи у нас. / Роялът бе отворен, струните трептяха / и с песента сърца зовеше твоят глас. Ти пя до зазор...»