Безспорно, има шантави слова,
това не е безсмислен слух зловреден.
Усещам студ и движа се едва,
щом чуя думата „последен”.
Последен час. Какъв огромен парк!
Последна вечер. О, как жар се рони!
Тополите са шумолящ кошмар
с прозрачно-черните си клони...
Есть, несомненно, странные слова,
Не измышленья это и не бредни.
Мне делается холодно, едва
Услышу слово я „Последний”.
Последний час. Какой огромный сад!
Последний вечер. О, какое пламя!
Как тополя зловеще шелестят
Прозрачно-черными ветвями...
«Чакай, ще се върна пак. / Чакай своя мъж, / чакай ме в тъга и в мрак / с жълт проливен дъжд, / чакай в бурни снегове, / чакай в пек и зной, / друг дори да не зове / спом...»
«Аз влизам в мрака на храма, / да извърша тих ритуал. / Очаквам Прекрасна Дама / край алени свещи трептя. Под стройна колона застанал, / изтръпвам от звук на врата. ...»
«От земни страсти покорени, / аз знам, от тъмнина към ден / веднъж ще викне ангел черен, / че няма кой да е спасен. Ала, смирен и простодушен, / прекрасен, като блага в»
«Не напразно ветровете / духаха и буря вя. / Тайна светлина просветна / и очите ми обля. С ласка пролетна ли как ли / в синевата отмалях. / О, прекрасна, непозната, / ...»