Даниил Ратгауз
Ний седяхме си с теб край заспала река...

Ний седяхме си с теб край заспала река.
Тиха песен рибарска звучеше така.
Зад реката догаряше слънчева сласт...
И тогава не казах ти нищичко аз.

Загърмяха далечни пред нас небеса.
По ресниците твои потече сълза.
Към лика ти се сведох, бях плах, заридах...
И не казах ти нищо, безмълвно седях.

И сега в тези дни аз отново съм сам.
Вече нищо не чакам от идното там.
Отзвуча от сърцето житейският звук,
ах, защо не ти казах аз нищичко тук!

Красимир Георгиев

Даниил Ратгауз
Мы сидели с тобой у заснувшей реки...

Мы сидели с тобой у заснувшей реки.
С тихой песней проплыли домой рыбаки.
Солнца луч золотой за рекой догорал...
И тебе я тогда ничего не сказал.

Загремело вдали – надвигалась гроза.
По ресницам твоим покатилась слеза.
И с безумным рыданьем к тебе я припал...
И тебе ничего, ничего не сказал.

И теперь, в эти дни, я, как прежде, один.
Уж не жду ничего от грядущих годин.
В сердце жизненный звук уж давно отзвучал
Ах, зачем я тебе ничего не сказал!

Стихотворение Даниила Ратгауза «Мы сидели с тобой у заснувшей реки...» на болгарском.
(Daniil Rathaus in bulgarian).