Спомнете си пресъхналото гърло,
когато дрънкаше ненавистта
и срещу нас крещяха сили върли
на изпитанията в есента.
Но бе пред зло преграда правотата,
тя вражите доспехи смело спря.
Твърд въплъти на Ленинград съдбата.
Пред погледите бе като стена.
И ето, че заветен миг настъпи:
обсадния кордон разкъса той.
Светът голям, в далечината струпан,
с възторг се вглежда към града-герой.
Велик е той! Какъв безсмъртен жребий!
В легендите звено верижно там!
От него на земята и в небето
изстрадан пътят е и изкован.
Вы помните ещё ту сухость в горле,
Когда, бряцая голой силой зла,
Навстречу нам горланили и пёрли
И осень шагом испытаний шла?
Но правота была такой оградой,
Которой уступал любой доспех.
Всё воплотила участь Ленинграда.
Стеной стоял он на глазах у всех.
И вот пришло заветное мгновенье:
Он разорвал осадное кольцо.
И целый мир, столпившись в отдаленьи,
В восторге смотрит на его лицо.
Как он велик! Какой безсмертный жребий!
Как входит в цепь легенд его звено!
Всё, что возможно на земле и небе,
Им вынесено и совершено.