Андрей Бели
Есен

В твойте длани ръцете ми хлипаха.
Заминаваш си – свъсила вежди.
Погледни, как брезите разсипаха
сякаш в кървав дъждец листи прежни.

Есен бледа е, есен студена е,
разпростряна в небесната ниша.
С хоризонт от безплодни селения
в ясна властна твърд облачна диша.

___
* В стихотворението „Есен” Андрей Бели тъгува по безумната си двегодишна любов със съпругата на Александър Блок — Любов Менделеева.

Красимир Георгиев

Андрей Белый
Осень

Мои пальцы из рук твоих выпали.
Ты уходишь — нахмурила брови.

Посмотри, как берёзки рассыпали
Листья красные дождиком крови.

Осень бледная, осень холодная,
Распростертая в высях над нами.

С горизонтов равнина бесплодная
Дышит в ясную твердь облаками.

Перевод стихотворения Андрея Белого «Осень» на болгарский.