В твойте длани ръцете ми хлипаха.
Заминаваш си – свъсила вежди.
Погледни, как брезите разсипаха
сякаш в кървав дъждец листи прежни.
Есен бледа е, есен студена е,
разпростряна в небесната ниша.
С хоризонт от безплодни селения
в ясна властна твърд облачна диша.
___
* В стихотворението „Есен” Андрей Бели тъгува по безумната си двегодишна любов със съпругата на Александър Блок — Любов Менделеева.
Мои пальцы из рук твоих выпали.
Ты уходишь — нахмурила брови.
Посмотри, как берёзки рассыпали
Листья красные дождиком крови.
Осень бледная, осень холодная,
Распростертая в высях над нами.
С горизонтов равнина бесплодная
Дышит в ясную твердь облаками.