Животи има два.
Единият е светъл като слънце:
в очите му – небесен ясен ден,
в сиянието – свята мисъл, чувство,
а в живата му сила тъй разкошно
се лее реч свободна и разумна.
На земния ни дух животът –
тъй дълъг – като божа вечност...
И мрачен друг живот:
в очите му – тъга и земна нощ,
той сън и здрав, и неспокоен пие,
сред цветните си форми мисъл крие,
но не говори с реч свободна,
в тъмата към мълчание е склонен.
На земния ни прах животът –
тъй кратък – като падаща звездица...
(Дума)
Две жизни в мире есть.
Одна светла, горит она, как солнце;
В её очах небесный тихий день;
В сиянии — святая мысль и чувство;
Её живая сила так роскошно
Звучит свободной и разумной речью.
И это — жизнь земнова духа;
Долга она, как Божья вечность…
Другая жизнь темна;
В её очах — земная грусть и ночь;
И спит она сном крепким и мятежным,
Таится мысль в её цветистых формах,
Но не звучит свободной речью;
Наклоннее во тьме она к молчанью.
И это — жизнь земнова праха;
Кратка она, как блеск звезды падучей…