Алексей Колцов
Малкият чифлик

Зад река, в планина
зеленей горски лик,
под върха до река
има малък чифлик.

Славей в светла гора
гръмко песнички пей,
а вдовичка добра
сред чифлика живей.

В тази нощ-полунощ
смел юнак, скътал срам,
се отправил за гост
при вдовичката там...

Риболовец, край бряг
цял ден риба ловил,
е в чифлика, с мерак
да нощува решил.

„Ще нощувам сама,
мой рибарю ти драг,
свекър пази дома,
нощен гост – няма как...

Не сърди се и сам
в свойта лодка преспи,
утре, друже мой, там
ще вървим под липи.”

„Силен вятър дере...
Тъмна нощ ни покри...
Край реката, добре,
ще поспя до зори.”

А търговец, редил
сметки в пътя голям,
да нощува отбил
при вдовичката там.

„Мил търговецо, как
да приема гост днес!
Нямам гозби след праг,
няма слама, овес.

В селото при кума
ти по-скоро иди;
утре, виж, през деня
тачен гост мой бъди!”

„Конят е уморен,
а далеч е дотам;
аз храна нося с мен
и за теб армаган.

Вчера купих в града
всичко – нося ти шал,
да те пази в беда,
както бях обещал.”

„Аз подарък не ща!
Мен глава ме боли,
взимай свойте неща,
при кума ми иди!”

„Дреболия е, знай!
Аз за болката лек
имам: спретваш гуляй,
и е пак здрав човек.”

Светва огън в дома,
вдигат гостите тост,
а вдовичка сама
готви гозби за гост.

Край софрата рибар
и търговец са пак...
(Зад прозореца с жар
смело гледа юнак...)

„Пий, рибарю, вино!
На сестрица налей!
Танц танцувай, дано
песента да се пей!

Ти с приятели пий,
дружно включвам се аз;
улов давайте вий,
ний ще купим от вас...

Брат бъди тук и там,
церемонии спри;
басня правилна знам
за привички добри:

Мъка ли – няма край,
работа – работи,
знай – дерзай, но играй,
весели си се ти!”

Взе търговецът в смях
да припява тогаз
и вдовичката, ах,
да прегръща със страст.

А юнакът се сби –
пламват диви души!
В миг се всичко разби –
тъй съдбата реши...

Опустя тоз чифлик,
никой там не живей.
Само славеят с вик
гръмки песнички пей...

Красимир Георгиев